Петко Илиев - Обичам, перевод

Късното лято отмина, отмина безмълвно,
в края се спря до порутени, стари дувари,
тръгна нагоре приведено тихо по хълма,
жълто от слънцето взело, листата да шари.

Късното лято, в самотната лодка на плажа
дето рибарят остави я, то да почине,
тръна от нея, нищо, че беше и стража,
с джобното ножче изрязало твоето име.

Късното лято ли, или последна надежда,
нещо душата да сгрее в поредната зима,
песен, във клоните, вятърът тихо нарежда,
те ми нашепват, че някъде тебе те има.

Късното лято, в паважа на улица стара,
семе посяло, от нищото цвете наднича
Господи, нека до пролет цвета да изкара,
в него е цялото мое вълшебно: “Обичам”!

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Позднее лето уходит, уходит безмолвно
Но зацепилось за каменный старый забор
Но потихонечку скрылось себе безусловно
Листья пылали у вересков и осокор.

Позднее лето – последняя лодка на пляже
Усталые очень ушли рыбаки отдыхать
Я как мальчишка ловко пролез мимо стражи
Важно мне имя твоё на борту начертать.

Позднее лето последняя наша надежда
Душ не согреешь скоро остынет земля
И распевает ветер красиво и нежно
Имя твоё и ищу тебя милая я.

Позднее лето уходит по улочкам старым
Я на цветах его жёлтую поступь ловлю
Господи смилуйся - дай нам весну на бульвары
В ней есть святое волшебное слово: «Люблю»!