Мъдростта на влъхвите

Роден съм Козирог сред зима хладна
– щом кажа “януари”, мраз ме лъхва, –
но и при мен в едно студено пладне
дошли отнейде трима странни влъхви.

Дали били с кожуси и брадати,
със притчи ли говорели – не зная;
не ми донесли дарове богати,
но нещичко ми казали накрая.

Без злато и елей дошли, накратко,
но ми рекли, поемайки обратно:
– Знай, бялото е сребърно, но рядко.
И жълтото невинаги е златно...

Добре запомних мъдростта крилата,
и в дните я изпитах многократно:
“Жълтее всичко, ако е от злато,
но жълтото невинаги е златно;

а бялото не е сребро, макар че
среброто винаги във бяло свети”.
Но напоследък взе да ми нагарча
като пелин на влъхвите завета.

Защото бял перчем отдавна вея
и есента ми жълти листи рони,
но не сребро в брадата ми сребрее,
не злато ръсят тези сухи клони...

...а ми припомнят, казано накратко,
оная стара мъдрост неприятна:
ех, бялото е сребърно, но рядко,
и жълтото невинаги е златно...