Петко Илиев - Гара, перевод

Самотна, гарата сега мълчи,
мотриса стара, чака от години,
ръждясалият коловоз крещи,
проядени траверси, гнили.

Врати разбити, зинали уста,
приют е за бездомниците псета,
стъклата липсват, няма и следа,
дори табелата нарочно взета.

А помни старата онези времена,
на всяка керемида малка гара,
варосани стените, чистота,
Началникът, на влака пътя дава.

Ще слезе селянка със двете си деца,
с покупки градски, свършил е пазара
и ученичката със черната  пола,
със блуза бяла и коса прибрана.

По малката пътечка към дома,
ще се запътят и отново утре заран,
по нея ще се върнат към света,
към малката си бяла гара.

Самотна старата сега мълчи,
отдавна бурените са я скрили,
останал спомен, сребърни коси,
сълза заседнала, хиляда мили.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Вокзал заброшен старый и молчит
И ждёт, кого не знаю, электричка
И колея с досадою кричит
И шпалам срок приходит на кулички.

Разбита дверь, зияет пустота
Лишь бегают бездомные собаки
Былых порядков нету и следа
Одни овраги, пни и буераки.

А если вспомнить - были времена
Любая станция сияла чистотою
Побелочка! Цветочки! Тишина
И скоро путь диспетчеры откроют.

С двумя детьми селяночка одна
С утра скупилась к школе на базаре
Девчёнка чуть постарше шалуна
Хотя и он уже серьёзный парень.
 
Идут тропинкою счатливые домой
А утром в школу этой же дорожкой
И был вокзал им близкий и родной
С примкнувшей сбоку маленькой сторожкой

Один теперь остался и молчит
И весь зарос густыми сорняками
Но только память в сердце постучит
Я появляюсь с белыми висками.


Рецензии
Страхотни стихотворение и превод! Поздрави!

Йорданка Господинова   31.07.2012 20:11     Заявить о нарушении
Спасибо Йорданка. Ты получила стихи на почту?

Доктор Эф   31.07.2012 23:17   Заявить о нарушении