Реките на България
И ето – пряко всякакви закони
потекоха на запад и на юг
водите на реките ни изконни,
с една повеля: – По-далеч от тук!
Загърбиха реките на България
Евксински понт и стария Балкан -
днес те се вливат в Елба и Лоара,
в Мисури, в Темза, в Тахо, в Мичиган...
И мене жребият не ме отмина,
и мене болката ме изгори –
частица “аз” избра си за родина
страната на големите пари.
И моят тих бял Дунав ще се влива
на Мисисипи в калното море...
Пази ги, Боже!
Нека са щастливи.
Дано са здрави и да са добре.
Тъй, без да се простят, далеч отиват
- понесени от вихър семена -
най-умните, добрите, талантливите,
все с български, славянски имена.
Но, пръснати по двете полушария,
те не превземат този свят със страст –
без бой, без кръв поделят си България
онези, по-богатите от нас.
___________
* Ex Oriente lux, ex Occidente luxus – лат. – от Изток – светлина, от Запад – разкош
Свидетельство о публикации №112072907803