на Николай Йотов, с благодарност
И затварям очи, и политам нагоре,
а земята под мене до точка се свива.
Ставам само душа и със Бог си говоря,
а съм жива, разбираш ли? Толкова жива!
Виждам целия свят - страшно тесен за двама,
как напредва през нищото крачка по крачка.
Да протегна ръка, с двете пръстчета само
като охлювче мога до смърт да го смачкам.
И кажи ми защо да се връщам обратно -
в онова уморено и съхнещо тяло?
Сред самото небе ще се раждам стократно,
ще съм само душа, ще съм само начало...
И отварям очи, и се спускам надолу,
а земята расте, идиотски шастлива.
Аз потъвам във нея, от камък по-гола,
но съм жива. О, Господи! Толкова жива...
Състояние на полет
© Copyright: Комедвенска Ники, 2012
Свидетельство о публикации №112072906714
Свидетельство о публикации №112072906714
Рецензии