Моят необязден кон
грива огнена развява.
Свирне.Мерне се кантон.
Чука-трака,отминава.
Утрото на път ни стига,
месец се надбягва с нас.
Нейде буря ни настига,
поздрав праща житен клас.
Денем с него аз препускам,
с времето сме в надпревара.
Мракът нощен щом се спуска,
в звездни градове ме кара.
Тракат-чукат колелата,
властно ме зоват на път.
Колко много са местата,
гдето искам да поспрат!
МОЯТ ВЛАК
© Copyright: Бакърджиева Маргарита, 2012
Свидетельство о публикации №112072906685
Свидетельство о публикации №112072906685
Рецензии