спомен за Винсент

Тези макови полета
в паметта...
между два отскока
на махалото.
Скрити в сенки
край жени от Арл.
Или в сляпото око на дявола...
Някъде след чашата абсент
в жълтите върби над Ейм умира
каменната църква на Винсент.
С всички улици и ниви...
 
В белите обувки на нощта
спи като сирак водата.
Няма път. И само от звезди
прах посипва есенният вятър.
Starry night...А моите очи
търсят в теб, Винсент луната.
Сляпата , превързана луна
в твоето последно лято...
 
В Антверп есента дойде -
с това пътуване тъй светло.
Аз съм скитник от Овер.
Пазя  твойте слънчогледи.
Да разсъмнат този мрак…
Звездна нощ притиснал с шепа,
чакам
в дивата върба
да отключиш цветовете…

 
п.с.
С прах засипа есента
сенки на жени от Арл -
нощни макови полета
между два отскока време…
Сякаш капки.
В паметта.


-----

На 28 юли 1890 г.Винсент Вилем ван Гог, „смахнатият холандец”, гениалният художник, автор на онези невероятни слънчогледи, с които украсил стаята за идването на приятеля си Гоген в Арл…се прострелва в гърдите сам, откъснат от света и ненужен…в покрайнините на Овер. После, след около 2 часа, полужив някак стига до гостилницата в селото, където е на квартира. В същия ден  вечерта брат му Тео, повикан от  Париж, го намира седнал на леглото и пушещ последната си лула. Към 23ч. бавно изстива в ръцете на брат си и около 3 сутринта на 29 юли издъхва. Църквата  забранява католическо погребение заради самоубийство. Погребан е встрани от останалите, досами гробищния зид в селцето Овер сюр Оаз, близо до Париж. На гроба му-проста каменна плоча единствено с името- има само бръшлян…

http://www.youtube.com/watch?v=nkvLq0TYiwI