Семен Надсон Муза Муза

„МУЗА”
Семен Яковлевич Надсон (1862-1887 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


МУЗА

Свали от лоб венеца лавров –
хвърли го, с крак стъпчи го ти:
венецът трънен, с кръв обагрен,
допълва твоите черти...


Ударения
МУЗА

СвалИ от лОб венЕца лАвров –
хвърлИ го, с крАк стъпчИ го тИ:
венЕцът трЪнен, с крЪв обАгрен,
допЪлва твОите чертИ...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Семен Надсон
МУЗА

Долой с чела венец лавровый, –
Сорви и брось его к ногам:
Терн обагренный, терн суровый
Один идет к твоим чертам...




---------------
Руският поет, писател и публицист Семьон Надсон (Семён Яковлевич Надсон) е роден на 14/26 декември 1862 г. в Санкт Петербург. Завършва Павловското военно училище (1882 г.). Първото му публикувано стихотворение е в сп. „Свет” през 1878 г. Работи като секретар в сп. „Неделя”. Публикува стихове, фейлетони и рецензии в издания като „Заря”, „Слово”, „Устои”, „Русская мысль”, „Отечественные записки”, „Дело”, „Северный вестник”, „Еженедельное обозрение”, „Herold” и др. В лириката си отразява скръбта на честния, не намиращ своето място в живота интелигент, съчувствието към страдащия брат („Друг мой, брат мой...”). Пише стихове с Некрасовско  гражданско звучене („Сколько лживых фраз, надуто-либеральных”), поемата „Христианка” (1878 г.), драмата в стихове „Царевна Софья” (1880 г., публикувана през 1902 г.), много разкази и очерци. Автор е на стихосбирката „Стихотворения” (1885 г.) и на книгата с литературна критика „Литературные очерки. 1883-1886” (1887 г.). Умира на 19/31 януари 1887 г. в Ялта.