Намери ме, дявол да те вземе!
Трето лято вече се търкули
и изтича лудналото време
в сока на набъбналите дюли.
А пък няма кой да ги откъсне
и за трета есен ще презреят,
и до късно вечер ще ги блъска
в голнатите клони суховеят.
А додето дните си отмятам,
първата слана ще ги посипе
и между небето и земята
ще се пръсне крехката им ципа.
И какво като си тъй далече -
още зреят сипкавите дюли
и припяват нежно всяка вечер:
- Намери я! Чу ли, чу ли, чу ли...
Дюли
© Copyright: Комедвенска Ники, 2012
Свидетельство о публикации №112072502752
Свидетельство о публикации №112072502752
Рецензии