Йорданка Господинова - Вино, перевод

Десет крЪгли луни претъркУлиха хрЕбета.
Път ли нЯмах, та тЕбе сънУвах?
В недолЮбени нощи очИте ти дИрех,
непогАлена, в лУдост будУвах.

Десет тЕжки чембера опАсаха днИте ми –
мен да вЪржат, та тЕб да забрАвя.
Ала мИслите в спОмени грешни полИтаха
и преврЪщаха днИте в жарАва.

Десет лУди кушии подпАлиха нОщите.
ОбичтА ми узрЯ из лознИците.
А страсттА ми презрЯ в кехлибАрени грОздове,
и потЕче – сълзИ по реснИците.

Десет дЪбови бъчви налЯха си пАзвите,
кипна вИното, спрЯло на прИстан.
И осЪмвах самА, прекипЯла сред стрАстите.
Моят спОмен в любОв се разлИсти.

А очИте ми дЪлго жадУваха изгрЕви.
Ден ли нЯмах, та нОщ си налИвах?
Днес те мАмя с рубИнени устни от вИното
и такАва до грОб те опИвам.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Десять лун приснилось - мне тревожно
Что-то эти луны означают
Без любви на свете невозможно
И они такое  замечают.

Десять снов и все о пепелище
Эти мысли осень поджигала
Компромисса с нею не отыщеш
Нас она изрядно напугала.

Десять звёзд горят на небосводе
И любовь мою узрели лозы
И теперь как говорят в народе
Не вино - мечты мои и слёзы.

Десять бочек  крепких и дубовых
Приняла сегодня наша пристань
Я в вино страстей добавлю новых
Хватит всем – певцам и гармонистам.

Пусть мечты приходят и уходят
Я вино тобою разбавляю
Чувства мои счастье превосходят
Я тебя любимый попиваю.


Рецензии