От другата страна на огледалото...
сърцето търси не това, което
в отминал вече ден е преживяло –
то, преживяното, стои отвъд сърцето.
Зад огледалното сребро, зад амалгамата
то търси сред живените години
неслучилото се – това, голямото,
с което някога съм се разминал.
Като Алиса възрастна, сред здрача
застава свито, трепетно, тревожно
пред гладкото стъкло, за да прекрачи
поне веднъж в Страната на възможното.
Но старо и износено, сърцето ми
не търси свят на чудеса незнайни,
не търси мъдрост, истини, съвети,
не иска да открива скрити тайни.
Веднъж поне то иска да усети
не някакви пространства баладични;
тревожи Неживяното сърцето ми –
как би било, ако бе по-различно?
Какво би станало, ако... например?
Какъв би бил денят ми, ако вместо...?
Но Неизпитаното няма име,
не иска Времето да се отмести,
не се пресичат пътищата стари,
в които с Другото съм се разминал,
и нищо в тоя свят не се повтаря
по-инак в изживените години...
И плоското стъкло е все тъй хладно,
заключен е светът зад амалгамата.
О, аз съм сит – душата ми е гладна,
но “втори път” в живота просто няма.
Свидетельство о публикации №112072405912