“Вече няма коне.
Има понита.”
Иван ДИНКОВ, “Панорама”
През вените ни скита дребно време,
и язди дребен кон с юзда от връв –
без кожено седло, без звънко стреме
и разранен от шпорите до кръв.
Това е време недорасло, ниско,
с изгърбени от грижите плещи;
това е време с хоризонти близки
и леден дъжд в лицето му плющи.
Преплита конят му крака унило
на този век през лепкавата кал...
Какъв алюр?
Той просто няма сили,
той твърде дълго гладен е вървял.
Не Буцефали – даже Росинанти
отдавна не минават тук край мен...
Да бъде кон, макар последна кранта,
но кон да язди скръбният ми ден!
А този...
Не, той няма да догони
на миналите дни табуна луд.
Какъв ти кон! Това е просто пони.
Не го пришпорвайте – излишен труд!
Но дребното ни време избор няма
и язди пони вместо Буцефал.
А може би ездата е измама?
Стоим.
Мълчим.
До коленете в кал...
Ездач
© Copyright: Валентин Чернев, 2012
Свидетельство о публикации №112072402273
Свидетельство о публикации №112072402273
Рецензии