Атлас

Не вярвам днес на картите, в които
светът е разположен по Меркатор*.
Чета названията на реките,
разглеждам океаните, екватора,
планинските вериги, континентите,
намирам полюса, морето Черно,
на моя Дунав синкавата лента...
...и знам, че са лъжа за лековерни.

Да, картите в атласа са реалии,
но де е в същност Тропикът на Рака,
къде са бреговете на Австралия,
къде – Суматра и къде – Малака?
И даже да ги има – те какво са,
не са ли пъстри екзотични птици,
като Мароко, или Сарагоса,
или Калимантан, или Мавриций?...

Аз имам карта, по-добра от тая –
без паралели и меридиани,
без континентите, които зная,
без тъй познатите ми океани;
аз имам друг атлас, далеч по-верен,
с посоки изток-западни и север-южни;
на него само мога да намеря
държавите, които са ми нужни.

По него пътешествам и откривам
страната на предците си далечни –
скалист архипелаг в мъглата сива
на оня океан, наречен Вечност.
Из нея скитам, сенките прегръщам
и водопад от спомени ме дави,
и миналото старо тук ме връща.
Това е древна приказна държава!

В атласа има друга – тя ми дава
живот и дом. Сега из нея скитам.
Това е странна плаваща държава
и границите си мени със дните.
А има в моя стар атлас и трета,
но картите са странно нечетливи –
далечната страна на синовете ми,
която те тепърва ще откриват.
Не знам къде е, и компаси няма,
Колумб и Магелан не знаят пътя,
но третата страна не е измама –
тя е оттатък хоризонта мътен,

тя предстои, тя вече се задава...
...ще има ли до нея път за мене?
В атласа има само три държави,
но те покриват цялата Вселена.
И аз не вярвам в картите, в които
светът е разположен по Меркатор –
реките съхнат, рухват планините,
невечни са и полюс, и екватор;

и само моет стар атлас е верен
с най-верни разстояния далечни,
щом в картите му мога да намеря
три приказни страни.
И трите – вечни!


___________

* Меркатор – латинизирана фамилия на Херард ван Кремер –
   фламандски математик и картограф, предложил разгънати
   картографски проекции на земното кълбо.