Петко Илиев - Тръни, перевод

Кой ли очакваш във късната вечер,
пътят единствен, до тук ме доведе,
той е обрасъл, едва ли по него,
скоро минавал е друг като мене.

Тръните сплетени, крият го често,
само прозореца светещ ме води,
път си проправям и моля горещо,
още за час да посвети, отгоре.

Нещо във тъмното сили ми дава,
дивите вълци стоят надалече,
сякаш гората съюзник ми става,
сили нахлуват и близо съм вече.

Виждам го ясно, прозорецът светещ,
къщата малка в дърветата скрита,
вълците още стоят надалече,
сила невидима прави ги сити.

Ти си на прага, свещта ти догаря,
зная със сигурност, че е последна,
знам,… че гората си,… силата млада,
пламък ти нося и скрита  надежда.

Къщата малка, прозорецът светещ,
огън достатъчно има за двама,
тръните сплетени рози са вече,
вълците стражи на обич голяма.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Меня ли ты ждёшь в аметистовый вечер
Путь к тебе трудный меня приведёт
Крапивой оброс и трепал его ветер
Вряд ли другой этой тропкой пройдёт.

Травы сплетённые путь закрывают
Мне как маяк твоё светит окно
Я доберусь, но тебя умоляю
Не выключай пусть посветит оно.

Кто-то мне ночью дАрует силы
Диким волкАм меня не напугать
Взвыли они и и назад потрусили
Стало и небо мне помогать.

Вижу окно твоё ясное светит
Спрятался домик за дерева
Здесь человек нас  с тобой не заметит
И не достанет даже молва.

Ты на пороге свеча догорает
Это последняя наша свеча
Знаю что сила моя молодая
Скоро умчится на лихачах.

Маленький домик и светит окошко
Есть в нём уют и огонь для двоих
Розы закрыли шипами дорожку
Волки на страже нашей любви.