Храм

Сънят ми е топло ухание
на прясно косена трева,
и рожба на древно предание
и дъжд, напоил угарта…

Животът ми спуска се бързащо
тревожен, накъсан и жив,
Защо все  към тебе ме връща?…
Аз зная, че с мен си щастлив.

Реално е всяко докосване
в мига, заслепил вечността.
След него са неми въпросите,
след него я няма нощта…

И в стона на всяко обичане,
в очите на всички  мечти,
в часа на последното вричане,
една самодива шепти…

До другия миг на откриване,
до другия вик във нощта,
молитвено в тебе  орисана
аз храм си издигнах сама…


Рецензии
Добрый день, Йорданка!
http://www.stihi.ru/2012/07/23/6360 - мой перевод этого стихотворения. Работала над ним с удовольствием, но не получилось выдержать размер (ритм). Как всегда жду оценки автора.

Всего доброго. Ина.

Соколова Инесса   23.07.2012 21:37     Заявить о нарушении
Попробую перевести по-другому.
Загляни в почту.

Соколова Инесса   07.03.2013 18:30   Заявить о нарушении