“И странно е, че още ни обичат...”
Уилям МЕРЕДИТ
Не съм целувал в Гетсиман Христос,
присъда – “Смърт!” –
до днес не съм изричал,
но се препънах в простия въпрос:
Наистина ли още ни обичат?
Защо?
Каква е топлата вълна,
която от душите им изтича,
как могат в тези вълчи времена
да ни приемат?
И да ни обичат?
Не, в никого не съм забивал нож,
отрова никому не съм наливал
и може би не съм чак толкоз лош,
и някога била си с мен щастлива...
...но в огледалото сега мълчи
прегърбен старец с побеляла грива,
с такава болка в бледите очи,
че даже пъстрото край тях е сиво.
Познавам го!
От трудния си ден
той стана зъл и грозен, и себичен.
Той прекосява зимата си с мен...
...и странно е, че още ни обичат.
Интерлюдия
© Copyright: Валентин Чернев, 2012
Свидетельство о публикации №112072202154
Свидетельство о публикации №112072202154
Рецензии