Боже мой! Погледни ме пак с тия горещи зеници
като тежки къпини в египетско лято узрели,
като капка небе под крилото на северна птица,
неоткрила покой и към южни морета поела.
Погали ме със дъх... Да отпия от твоите устни,
аромата на грозде, из тъмни лозници лежало,
да усетя сърцето си как полудяло препуска
и разплисква реките карминени в моето тяло.
Сто години те чакам да счупиш кованите порти,
да забият до пръсване тежките царски камбани.
И дано доживея деня си наречен, във който
ще се свия в ръцете ти топли и там ще остана.
И се мятам насън, и потъвам в черничеви нощи,
а косите бакърени сплитат се с твоето име.
Ако пак те целувам, а ти непристигнал си още,
остави ме да спя и щастлива в съня да изстина.
Като принцеса
© Copyright: Комедвенска Ники, 2012
Свидетельство о публикации №112072201034
Свидетельство о публикации №112072201034
Рецензии