Надежда

“И ето, аз ви думам: има ад и мъка –
  и в мъката любов.”
П. К. Яворов, “На Лора”

Повярвайте ми – ад и мъка има...
Не в небесата някъде над нас.
Не някъде в пространствата незрими.
Не някога след сетния ни час...

Повярвайте – изгаря в тъмен огън
душата тук, по земния си път,
на кладата на болки и тревоги.
Или сред оня бесен водоврът,

под който пагубни подмоли чакат,
дълбани от измами и от грях,
в които дебне непрогледен мракът
и стене мъката, и лепне страх...

Повярвайте ми – мери с друга мярка
животът даже светлия ни ден.
И колкото е слънцето по-ярко –
по-черна пада сянката пред мен.

Повярвайте ми – всичко е измама –
дори медът на младостта горчи.
И пълна радост на земята няма,
и пеем със разплакани очи;

и щастието идва едноръко,
и куц късмет подире ни върви,
и срещите са миг преди разлъка,
сърцето в звездния си час кърви,

а раят крие аромат на пъкъл
и често ни проклинат с благослов...

Повярвайте ми – има ад и мъка.
Поне да има в мъката любов!