Кастилско вино пил ли си,
със цвят на кръв
и мирис на корида безнадеждна?...
Зърна безброй,
изстискани със стръв,
по изгрев от девица тънковежда.
Отпивам, а не бива.
Сладостта
прегръща ме тръпчива, утолима -
разпуснала невчесана коса
и засияла, по кръгла месечина
като хляб.
Божествено е истинското вино!
Ухае на кастилския си грозд.
Поемам глътка
и връщам тази винена идилия за миг.
А после чак
небцето ми разлиства аромата
на небето и ме опива...
Налей ми пак!
Че причестих небитието,
а не бива...
Сомелиер
© Copyright: Нели Господинова, 2012
Свидетельство о публикации №112071707039
Свидетельство о публикации №112071707039
Рецензии