Аз съм цвете маргарита-
всеки влюбен мене пита
любят ли го или не.
Да-не,да-не - не?
Късат ми без жал листата -
те не знаят,че цветята
имат мъничко сърце.
Да-не, да-не, не?...
После хвърлят сред тревата
стъбълцето и главата,
щом останат без листа...
Да-не, да-не,да ...
Тихичко проплаква злака:
"Как светлееше сред мрака
слънчевата ти глава..."
Да-не, да-не,да!
Нищо,че за тях умирам,
влюбените ще събирам -
все ще казвам "да!"
Да-не, да-не, да!
Маргаритка
© Copyright: Бакърджиева Маргарита, 2012
Свидетельство о публикации №112071706360
Свидетельство о публикации №112071706360
Рецензии