Совалката на дните
хвърчи насам-натам.
Остават недопити
любов и страстен плам.
Години дълги чаках
да дойде любовта
и нощем си поплаквах,
че идва есента.
Дошла ли е? Не зная.
Отвън дъждът плющи.
Аз тръгвам към безкрая.
Ще тръгнеш ли и ти?
Или пък недопити,
ще се разлеят чаши,
разминали съдбите
и пътищата наши.
***
© Copyright: Бакърджиева Маргарита, 2012
Свидетельство о публикации №112071706117
Свидетельство о публикации №112071706117
Рецензии