До паметника на героя
стои брезицата на пост.
Тя сенчица му пази в зноя,
посреща всеки негов гост.
С листенцата си нежно шепне,
любима негова е тя,
ветрец повее,тя потрепне
и пак зашушне му с листа.
Една жена тук често идва
и милва камъка с тъга.
Загина тука рожба свидна,
срази го вражеска ръка.
Глава склонили,много хора
оставят цвят.Поемат път.
Бреза и паметник в простора
и ден,и нощ на пост стоят.
Неразделни
© Copyright: Бакърджиева Маргарита, 2012
Свидетельство о публикации №112071705881
Свидетельство о публикации №112071705881
Рецензии