Когато си роден да бъдеш
Харесваш, не харесваш - няма друго:
на Хектор му отрязаха главата,
че брат му спа със чуждата съпруга.
Не беше и съвсем по правилата
за Ланселот да води чужди битки,
преди да е приключила играта,
да се удави в локвите на плитко.
Дали на Хамлет трябва да му дреме
за кризата на рицарските нрави,
но чака разнебитеното време
един самотник луд да го поправи.
Отдавна ми е ясна тази мода -
светът убива своите герои.
И сигурно издига ешафода
за нас, непобедените при Троя.
Но все едно - усмихва се съдбата
в беззъбата уста на някой Санчо
и хукваме да гоним свободата
по камъните остри на Ла Манча.
И няма как да стане другояче,
когато си роден да бъдеш струна.
Една китара нищичко не значи,
додето някой луд не я целуне.
Свидетельство о публикации №112071703479