Едничка нощ без име и лице,
чаршафите тежат, от обич влажни.
Докосвам те със устни и ръце...
И няма нищо, нищо друго важно!
И колко му е нужно на човек
безумният му глад да се засити
във този ненаситен вълчи век? -
едничка нощ, покълнала в очите.
И само огън! В него - Ти и Аз -
по силата на сляпата случайност.
Навярно огледалото зад нас
безсрамно запечатва всяка тайна.
Не казваш нищо, аз крещя наум,
разбрала, че за първи път живея.
След нощ такава може и куршум,
че губят смисъл другите след нея.
А после - ден. Като коприна лек...
Животът зад едно перде намига.
И колко му е нужно на човек,
щом само нощ за цял живот му стига...
Колко е нужно
© Copyright: Комедвенска Ники, 2012
Свидетельство о публикации №112071606070
Свидетельство о публикации №112071606070
Рецензии