Може би...

МОЖЕ БИ...

         “Религията – великото “може би...”
                Франсоа РАБЛЕ

Живеем в скучна, делнична вселена –
не Хелиос*, не Ра* блестят в небето,
не Мен* изгрява вечер, не Селена*
от Тян*, от Санк* или Инанна* свети.
По Мут* Аматерасу* не изгрява,
Хумпан* не обикалят Сол* и Суря*,
и не Адад* в небесната държава
с Анзуд* и Марути* вещаят буря.
Не Тин* или Тешуб* замахват гневно,
не Тор* и Донар* небосвода цепят –
божественото днес е ежедневно
и боговете не внушават трепет.

Дори за боговете има карма –
не Вивасват* и Хайк* ни светят горе,
не се разхожда сред звездите Арма*
и не Диевас* е над нас просторът.

Отдавна прах са боговете стари –
къде лежат Серапис*, Халд* и Мани*?
Но всичко се повтаря и повтаря –
днес в нови храмове звънят камбани.
Днес Хех* е измерима, Хатор* – смешна,
забравени са Митра*, Рея*, Один*;
“да имаш други богове е грешно” –
днес Саваот владее небосвода,
но го дели на три – с Аллах и Брахма.
Религия не значи просто вяра –
отдавна Анунаки*, Ерд* ги няма,
но всичко се повтаря и повтаря...

Не Мут е сътворила днес света ни
и не Аруру* – хората от глина;
нали Йехова в старото предание
е наш творец сред райската градина?
Когато свърши земната ни драма,
не ни поемат Орк* или Лелвани*,
не слизаме в Аид* или при Яма* –
днес Господ в своя светъл рай ни кани
или ни плаши с преизподни тъмни,
с казаните катран и вряща сяра...
Завоите на времето са стръмни,
но всичко се повтаря и повтаря
и някой ден и Саваот ще слезе
в земите на великата Забрава –
беззъб, безсилен, вече безполезен...
Пред чий ли храм ще спре светът тогава?

Ще възвестят ли нова странна вяра
в небето горе ангелски тръби?
Светът е свят. И вечно ще повтаря
великото и смешно:
– Може би...


___________

* Хелиос – древногръцки бог на слънцето;
* Ра – древноегипетски бог на слънцето;
* Мен – фригийски бог на луната;
* Селена – древногръцка богиня на Луната;
* Тян – висше китайско божество на небето;
* Санк – древно сабинско божество на небето;
* Инанна – в шумерската митология – буквално “владетелка на
   небесата”;
* Мут – “Великата майка на боговете” – в египетската митология –
   богиня на небето, родила слънцето, сътворила света;
* Аматерасу – буквално “светеща от небето” – главно божество на
   шинтоисткия пантеон, богиня на слънцето;
* Хумпан – върховен бог в еламската митология, повелител на небето;
* Сол – в римската митология – слънчево божество; в скандинавската митология – богиня на слънцето;
* Суря – във ведийската и индуистката митология – бог на слънцето;
* Адад – в древноизточните митология – бог на бурите и ветровете;         
* Анзуд – шумерско божество – олицетворение на бурята;               
* Марути – ведийски и индуистки богове на бурите и ветровете;
* Тин – етруски бог-гръмовержец;
* Тешуб – в хуритската митология – бог на гърма;
* Тор – скандинавски бог на гърма и бурите;
* Донар – бог-гръмовержец в германската митология;
* Вивасват – на санскритски “сияещ” – ведийски бог на слънцето;
* Хайк – древноарменски бог на слънцето;
* Арма – божество на луната в хетската митология;
* Диевас – бог на небето, висше божество на балтийската митология;
* Серапис – главно божество на елинистичен Египет;
* Халд – главен бог на религията Урарту;
* Мани – месецът в скандинавската митология, брат на Сол, слънцето;
* Хех – в египетската митология – персонификация на вечността;
* Хатор – древноегипетска богина на съдбата;
* Митра – бог на слънцето в древноизточните религии;
* Рея – Рея-Кибела – фригийска Велика богиня-майка;
* Один – върховен скандинавски бог;
* Анунаки – бог на подземния свят в шумерско-акадската митология;
* Ерд – персонификация на земята в скандинавската митология;
* Аруру – богина-майка, създателка на хората в акадската митология;
* Орк – древноримски бог на подземния свят;
* Лелвани – в хетската митология – владетел на подземния свят;
* Аид – древногръцки бог на подземното царство;
* Яма – бог на смъртта в брахманизма, индуизма и будизма.