Петко Илиев - Сънуваш, перевод

Във кротката одежда на нощта,
с мъждукащите жълто-бели лампи,
заспала в лоното на обичта,
забравила учения и мантри.

Във кротката одежда на нощта,
сънуваш нещо, устните нашепват,
опитвам се гласа да разбера,
но шум от вън, прозорците потрепват.

Усмихваш се, в съня ти е добре,
сърцето някой търси за прегръдка,
завивките намачкани с ръце,
обвила си, като невинна пъпка.

Сънуваш и по всичко ти личи,
прохладата принуди те да трепнеш,
а аз изправен, само две сълзи,
в съня си... мойто име шепнеш.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

В коротеньком халатике ночном
При мягком свете жёлто-белой лампы
Уснула ты в любви и за окном
Оставила учения и мантры.

Ах что за сон пришёл к тебе в ночи
О ком твои во сне пылают губы
Ты если можно громче прошепчи
В окно стучатся ветры-душегубы.

И как тебя счастливую будить
Не представляю даже отморозка
Уснула накрутивши бигуди
Кудрявая невинная берёзка

Красиво спишь и сон тебе к лицу
Ты как всегда, мой друг, неповторима
И хочется мне очень мудрецу
Чтоб ты во сне моё шепнула имя.