Федор Тютчев Последняя любовь Последната любов

„ПОСЛЕДНЯЯ ЛЮБОВЬ”
Федор Иванович Тютчев (1803-1873 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПОСЛЕДНАТА ЛЮБОВ

О, как на тоз житейски склон
по-нежно любим, по-суеверно...
Сияй, сияй, прощален рай –
любов последна в зора вечерна!

Полвин небе е в сянка, в зной
на запад само блуждай сияние –
поспри, поспри, ти, залез мой,
бъди, бъди, очарование!

Дори без дъх, с оскъдна кръв,
в сърцето не е оскъдна нежност...
О, ти, любов – последен зов!
Блаженство мое и безнадеждност.


Ударения
ПОСЛЕДНАТА ЛЮБОВ

О, кАк на тОз житЕйски склОн
по-нЕжно лЮбим, пО-суевЕрно...
СиЯй, сиЯй, проштАлен рАй –
любОв послЕдна в зорА вечЕрна!

ПолвИн небЕ е в сЯнка, в знОй
на зАпад сАмо блуждАй сиЯние –
поспрИ, поспрИ, ти, зАлез мОй,
бъдИ, бъдИ, очаровАние!

ДорИ без дЪх, с оскЪдна крЪв,
в сърцЕто нЕ е оскЪдна нЕжност...
О, тИ, любОв – послЕден зОв!
БлажЕнство мОе и безнадЕждност.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Федор Тютчев
ПОСЛЕДНЯЯ ЛЮБОВЬ

О, как на склоне наших лет
Нежней мы любим и суеверней...
Сияй, сияй, прощальный свет
Любви последней, зари вечерней!

Полнеба обхватила тень,
Лишь там, на западе, бродит сиянье, –
Помедли, помедли, вечерний день,
Продлись, продлись, очарованье.

Пускай скудеет в жилах кровь,
Но в сердце не скудеет нежность...
О ты, последняя любовь!
Ты и блаженство и безнадежность.