Петко Илиев - Струни, перевод

По струните плачат изтръпнали пръсти,
сълзите им ваят най-трудната песен,
ръката поспря се и бавно прекръсти,
самотния странник, дошъл от далече.

Очите си вперил незнайно, на изток,
във празното търси да срещне икона,
мелодия бавна разляла се тихо,
знамение чака, с лика на Мадона.

И плачат по струните пръсти надрани,
за нея си спомня, очите притваря,
картини и образи в тях са събрани,
стенание песен, с духа на жътваря.

Стои, а пред него са няколко цента,
от жалост подхвърлени, в кърпата стара,
на изток отново за малко поглежда,
че там е останал навеки олтара.

Приведен си тръгва, навярно и утре,
отново ще седне на стола си, стария,
ще плачат по струните с болката вътре,
окървавените пръсти, за майка България.

Сигурен съм, че всеки истински българин, независимо къде се
намира, пази дълбоко в себе си един олтар наречен "България"

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Каждый Болгарин, где бы он не
находился хранит глубоко в себе
один алтарь и имя ему БОЛГАРИЯ.

Скачут по струнам бледные пальцы
Грустная песня плывёт над скирдАми
Остановились руки скитальца
Перекрестился он со слезами.

И на Восток устремляется взглядом
Алчет болезный увидеть икону
И тихо продолжил свою серенаду
Ждал он знамения с ликом Мадонны.

И скачут по струнам пальцы до крови
Помнит Мадонну,  глаза закрывает
И сдвинув густые белые брови
Он напевает и напевает.

Из жалости кто-то несколько центов
Бросил тихонько в его полотенце
Но Родина выше любых аргументов
Вне Родины просто мы все иноземцы.

Он отдохнёт и уйдёт на рассвете
Всё по известному очень сценарию
И снова заплачет со струнами ветер
За мамку Болгарию, за мамку Болгарию.