Езикът на рибите

ЕЗИКЪТ НА РИБИТЕ

Когато Дунав призори с върбите шепне,
когато плискащ смях върху вълните свети,
когато вятър шумоли в тревите степни –
ослушайте се!

Чувате ли гласовете?

Когато вечерта наметне с креп тополите
когато пада в Дунав звезден дъжд безшумен,
когато среброоката луна се спусне ниско долу –
стаете дъх!

Долавяте ли странни думи?

Усещате ли?
Тишината тук не е безмълвие –
на бреговете в шепите
като трева уханна
незнаен говор в мрака на подмолите покълва
и неразбрана глъчка пръска светла пяна.

Това не е на върбалака речен шепотът
не е смехът разплискан на вълната млада,
не са напевите на оня вятър в степите,
не е космическият глас на звездопада;

това са те,
това е нескончаемата врява,
немлъкващият разговор на рибите сребристи,
това е глъчката на рибята държава,
в която въздухът е течен и небето – бистро.

Тъй малко хора знаят странния език на рибите –
един моряк на сал в море незнайно,
рибарите на дунавския бряг в колибите
и аз, кой знае как научил тая тайна.

Ний знаем –
няма тишина над Дунав
– говор вечен
на непознат език отеква над водата,
като далечен шепот,
като смях далечен,
като подлунни звездопади,
като вятър...