НЕСРЕСАНИ СТРОФИ
На внучките ми Рая и Деница
Сред чорлави треви несресан скита
сънлив ветрец в прегръдките на юни,
зелени плитки на върбите сплита,
тополите посяга да целуне;
мете с ръкави двора на небето,
по хоризонта облак чорлав гони,
и чорлаво мъхнато слънце свети
на ореха през чорлавите клони.
Пенливи чорлави вълни надига
и сякаш търси с Дунав да се скара;
пилее по небето чучулигите
и чорли храсталаците над яра.
Това е Ветрен,
тук на ветровете
от памтивека е простено всичко –
да рошат посивелите дървета,
да чорлят двете сребърни брезички,
да свирят с пръсти, да шумят в листака,
по стръмния баир да се търкалят,
врабчетата да гонят в прахоляка,
полето с шепи ситен дъж да калят;
дори да ровят в римите, понеже
тук ветровете също са поети...
...И пишем двама с вятъра наежен
в несресан юни чорлави куплети.
Несресани строфи
© Copyright: Валентин Чернев, 2012
Свидетельство о публикации №112071007819
Свидетельство о публикации №112071007819
Рецензии