Модерни времена, модерни хора...
И приказките ни - модерни всички:
къде ще видиш днес петле по двора
да стиска в човка царската паричка.
Отдавна няма подвизи юнашки,
след страшна нощ не идва мъдро утро.
На кифли стават всички Пепеляшки,
а принцовете до един са мутри.
Във джип се вози рижавата Лиска
с купешка рокля - съща станиолка.
Градът пращи от мисове и миски
с невероятни гръдни обиколки.
Живее глупав Гюро дерибейски,
натрупал тлъсти пачки за двамина,
а вън димят горите Тилилейски,
нарочени за проста дървесина.
А мене под лъжичката ме стяга
от тия страшни приказни чалъми,
с които Кум Вълчан и Баба Яга
девета кожа смъкват от гърба ми.
И нощем търся пак вкуса на хляба
(преситих се от кифли и франзели)
и слънчевите приказки на баба,
в котленце черно врели, не кипели.
Врели-некипели
© Copyright: Комедвенска Ники, 2012
Свидетельство о публикации №112071005510
Свидетельство о публикации №112071005510
Рецензии