Късна улица. С фамилно име.
С гълъби, накацали комините.
С празнично изписани години.
Под стрехи. И в сънените зидове.
В стъпки от босилек през дворовете
вечер се завръща месечината.
Гълъбите спират в нея времето.
И от рога и потича вино…
Къса улица. С фамилно име.
С тишина в ръба на синьото.
Сляпа, вечерна. Без изход.
С дъх на роза и смокиня.
Аз по нея съм забравил
всичките си бивши зими.
В полу-зрими стари рани.
От напуснали. И живи…
Тиха улица…За друго време.
В мен потекла. С вечерната стая.
С утрини от златно и зелено
тялото ми в нея се повтаря.
Сякаш съм роден в начало.
А сънувам стъпките и минали.
Каменните зидове са памет.
В празнично изписани години.
И…такава я запомних –
с пристана. И калдъръмът тичащ.
Заливът с отворената чаша
още в нея коленичи…
созополска улица
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112070905703
Свидетельство о публикации №112070905703
Рецензии