В думи ти не се побираш.
Ти безкрайно си,море.
Ти си вечно,ти не спираш,
тайни криеш векове.
Къдриш се и шушнеш леко.
Пясъка едва допреш -
дръпнеш се.От гняв обзето,
стенеш,пениш се,ревеш...
Ти, лазурно и безкрайно,
вечно раждаш и рушиш.
Даваш ли,си всеотдайно.
Вечно младо,вечно бдиш.
Ти безкрайно си,море,
тайни криеш векове.
Ти си вечно,ти не спираш,
в думи ти не се побираш.
МОРЕ
© Copyright: Бакърджиева Маргарита, 2012
Свидетельство о публикации №112070808039
Свидетельство о публикации №112070808039
Рецензии