/на татко/
Утрото заля с позлата
оросената трева,
багри розови зората
в небосвода син разля.
В утринния хлад потръпна
с вейки бялата бреза,
билка сладък дъх разпръсна,
макът ален запламтя.
Слънцето не те съгледа
в майския прекрасен ден.
Ти си,татко,сянка бледа,
ти на вечността си в плен.
Вятър тихо ще ридае,
търсил те в гори,
щом накрая той узнае,
че в земята веч си ти.
Елегия
© Copyright: Бакърджиева Маргарита, 2012
Свидетельство о публикации №112070806536
Свидетельство о публикации №112070806536
Рецензии