Земята пак сви се под черна наметка
и морна зарони сълзи,
че няма звезда на небето да трепка,
ни ясният месец блести.
Със сълзи студени тя дълго облива
набръчкано старо лице,
ридания,вопли вече не прикрива,
в тъмата открила сърце.
Дъждовна вечер
© Copyright: Бакърджиева Маргарита, 2012
Свидетельство о публикации №112070806330
Свидетельство о публикации №112070806330
Рецензии