УТРО

От изток слънцето наднича
към сънните гори,
с одежди златни то облича
заспалите треви.

Блести росата по полята
кат' бисерни сълзи,
пламтят от обич и цветята
към утринни лъчи.

Злато и пурпур заискриха
в смълчаното небе,
а птиците го огласиха
със звънки гласове.


Рецензии