Анна Ахматова - Ждала его напрасно много лет

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


***
Напразно чаках толкова години,
сън беше сякаш времето за мен.
Но лумна светлина неугасима
на Връбница във съботния ден.
Гласът ми секна, стихна моя вик,
любимият яви се в този миг.

А зад прозореца народ със св;щи
вървеше бавно. За молитва час.
И тънкият априлски лед скриптеше,
а над тълпата - звън, камбанен глас
в пророческа утеха  се разля,
чер вятър пламъчета разлюля.

На масата ми нарцисите бели
и виното червено във бокал
аз виждах сякаш през мъгла видение.
Накапаната с восъка ръка,
треперейки целувката прие,
и звънна в мен кръвта: блаженна, пей!

1916
Превод: Мария Шандуркова, 2012 г.

***
НапрАзно чАках тОлкова годИни,
сън бЕше сЯкаш врЕмето за мЕн.
Но лУмна светлинА неугасИма
на ВрЪбница във сЪботния дЕн.
ГласЪт ми сЕкна, стИхна мОя вИк,
любИмият явИ се в тОзи мИг.

А зад прозОреца нарОд със свЕщи
вървЕше бАвно. За молИтва чАс.
И тЪнкият апрИлски лЕд скриптЕше,
а над тълпАта - звЪн, камбАнен глАс
в прорОческа утЕха  се разлЯ,
чер вЯтър плАмъчета разлюлЯ.

На мАсата ми нАрцисите бЕли
и вИното червЕно във бокАл
аз вИждах сЯкаш през мъглА видЕние.
НакАпаната с вОсъка ръкА,
трепЕрейки целУвката приЕ,
и звЪнна в мен кръвтА: блажЕнна, пЕй!


***
Ждала его напрасно много лет.
Похоже это время на дремоту.
Но воссиял неугасимый свет
Тому три года в Вербную субботу.
Мой голос оборвался и затих —
С улыбкой предо мной стоял жених.

А за окном со свечками народ
Неспешно шел. О, вечер богомольный!
Слегка хрустел апрельский тонкий лед,
И над толпою голос колокольный,
Как утешенье вещее, звучал,
И черный ветер огоньки качал.

И белые нарциссы на столе,
И красное вино в бокале плоском
Я видела как бы в рассветной мгле.
Моя рука, закапанная воском,
Дрожала, принимая поцелуй,
И пела кровь: блаженная, ликуй!

1916

Перевод на украинский язык: Петр Голубков
Попробовал перевести на украинский, немного с "вольностями":
*** (вільний переклад П.Голубкова)

Його багато літ марно чекала.
Цей час був навіть схожим на дрімоту.
Та невгасиме світло засяЯло
Три роки тому в Вербну ту суботу.
Мій голос обірвався і затих -
Переді мной стояв усміхнений жених.
А за вікном з свічками людохід
Неспішно йшов. О, вечір той церковний!
Злегка хрустів тонкий квітневий лід,
Над натовпом плив голос колокольний,
Наче розрада віща, він звучав,
І чорний вітер вогники качав.
І білі ті нарциси на столі,
І келих той, з вином червоним, плоский
Я в світанковій бачила імлі.
Моя рука, закапана вся воском,
Тремтіла від цілунків знов, і знов,
Й «Радій блаженна!», - десь співала кров!

Петр Голубков   08.07.2012 16:07