Как да кажа, че вече пораснах
щом по детски наивно греша?
Без да искам света ти откраднах –
бях останала много сама.
Уж за малко приседнах, а вече
трайно място намерих си – дом.
Отпечатах съня си в ръцете ти
и в душата ти – топъл подслон.
Ти не искаш сега да ме пуснеш,
пристрастил си деня си към мен
и прекрасно разбираш – безумно е
да съм твоя и в нощ, и във ден…
Как да кажа, че вече пораснах,
щом от моите грешки боли?
Щом в измислици мога да вярвам?
Не, все още съм в свят от мечти…
Откраднат свят
© Copyright: Йорданка Господинова, 2012
Свидетельство о публикации №112070600343
Свидетельство о публикации №112070600343
Рецензии
