Аз не искам да бъда красивия спомен,
нарисуван потайно в сърцето.
Нека бъда вълната в прибой вълноломен,
гръм разкъсал плътта на небето.
В твоя сън не съм котва, пристанищно вярна –
дом, във който покоя намираш,
моят ден разнолик е и труден навярно –
разпилени мечтите събираш.
С мене твоето днес е различно от вчера
лудо, живо и някак нащърбено.
Сам не знаеш изгубваш ли или печелиш
и защо все стихийно се връщаш.
Потърси ме. Камбана оглася сърцето,
и звънът й ме кара да пея.
Боса тичам из сухи стърнища в полето –
стига само с любов да живея.
Различното днес
© Copyright: Йорданка Господинова, 2012
Свидетельство о публикации №112070600322
Свидетельство о публикации №112070600322
Рецензии
Чета и си обършвам очите. А като ги затварям, все чувам камбаната.
Чудесно стихотворение!
Александра Пилипенко 20.07.2012 12:27 • Заявить о нарушении
Чудесно стихотворение!
Александра Пилипенко 20.07.2012 12:27 • Заявить о нарушении
Много, много благодаря, Александра! Вашата оценка за мен е чест! Пожелавам Ви много усмихнат и успешен ден
Йорданка Господинова 20.07.2012 12:40 Заявить о нарушении
Йорданка Господинова 20.07.2012 12:40 Заявить о нарушении
