Петко Илиев - Сто квадрата, перевод

Добре дошла… да можеш да запалиш,
димът ще скрие бръчките дълбоки,
не бързай… със живота да се хвалиш,
следи по теб оставил е жестоки.

Да всяка сутрин виждах я горката,
по тъмното, от хората да скрие,
за теб да не попитат в махалата,
във майчини сълзи, безмълвно вие.

С душата си тя знаеше, че страдаш
и сигурна, че няма да се върнеш,
в съня си тебе виждаше да падаш,
горещо молеше се да си тръгне.

И тръгна си, без теб и без утеха,
без никого, изпратихме я чужди,
дори не знаеше къде ти е адреса,
надраскан лист, желания ненужни.

Това единствено тя имаше от тебе,
едно писмо, за двадесет години,
на празник слагаше го срещу себе,
в очакване... и този ден да мине.

С това ли днес реши да се похвалиш,
със изгладуваните сто квадрата,
да знам, не бързай да се палиш,
сама избрала си за тях цената.

Огледай се, за тях ли си мечтала,
продала си най-ценните години,
на халос красотата пропиляла,
останала сама и без роднини.

Живота си да почнеш отначало,
какво ще сложиш този път за продан?
Пакет цигари, смачканото тяло
и хиляди клиенти вместо спомен.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Привет тебе… закуривай подруга
Не скроет дым морщин твоих глубоких
Не хвастай зря – тебя кружила вьюга
Тебе не скрыть следов её жестоких.

Я каждым утром наблюдал с печалью
Когда безлюдно, только месяц светит
Как ты теряла душу под вуалью
И мамин плач пыталась не заметить.

Она в душе, наверно понимала
Что ты ушла и нет уже возврата
Ты падала во сне она страдала
И слёзы утирала виновато.

Вот ты ушла – а кто её утешит
Она одна, кругом чужие люди
И кто теперь хотя бы ей напишет
Хоть что-нибудь и можно без прелюдий.

Ты ей письмо, когда-то написала
Одно - из двух твоих десятилетий
Она с ним никогда не расставалась
Как самым дорогим на этом свете.

Ужели этим хочешь похвалиться
Или квартирой стильной в сто квадратов
Не торопись успеешь накуриться
Цена за всё, конечно, маловата.

И это всё о чём тебе мечталось?
Ушли на это золотые годы?
Транжирила их, быстро промотала
Теперь однёшенька ни счастья, ни свободы

И как скажи мне ты начнёшь сначала
Когда твой путь давно кому-то продан
И кто-то выжал душу как мочало
Клиентами и прочим сумасбродом.


Рецензии