Знам едно добро мече,
весело като щурче.
То похапва си медец,
яко е като борец.
Щом се пролет зададе
где е весел Мечо,где?
Бистрата река бълбука -
Мечо наш е вече тука.
Пере си кожуха,пее,
та гората чак люлее!
На зелената полянка,
на слънчице, не на сянка,
Мечо суши си кожуха
и си весело свирука.
После,след труда голям,
Мечо си похапва,знам,
от медеца,дето мама
му остави отзарана.
За да порасте голям,
трябва да се храни сам.
Веселото мече
© Copyright: Бакърджиева Маргарита, 2012
Свидетельство о публикации №112070408801
Свидетельство о публикации №112070408801
Рецензии