Петко Илиев - Следобед, перевод

Раздрънкани струни от старо пиано
и негър, с изтръпнали пръсти.
Започва да свири позната балада,
във бара следобеден…  пусти.

До него разгърдена,  тежка певица,
със цвят на какао и мъничко мляко.
Без грим лилавеят големите устни
и кичури бели за тъжна украса.

Те пеят, през сълзи, позната песен -
останали двама в самотния рефрен.
И сменят октави във тъжният сешън,
мрачни акорди за есенен ден.

Те пеят за себе си, душите изливат,
а  думите скрити са, неми остават.
Дори не ме виждат… а вътре отбих се,
да пия едно, във приятна прохлада.

Това ли е същата..., снощна певица?
С червена перука и лъскав корсет.
И снажният негър със бели обуща,
излъскан цилиндър, брокатен елек.

О.  те са, но тука са истински -
останали двама от бенд нашумял.
И аз ли ще бъда във своята есен -
раздрънкана струна от прашен роял?


(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Порваны струны и смолкло пиано
Но черный один музыкант
Исполнил балладу, сюжет для романа
Чистой воды бриллиант.

Рядом певица с ним белые зубы
Кожа – коньяк с молоком
Без макияжа, алые губы
С белым на чёлке цветком.

Они со слезами старые песни
После обеда, вдвоём
Грустный душевный начали сейшен
С осенью ранней с дождём.

Кайф для себя – им душой распахнуться
Души открыты вечные их
В бар заскочил я, дождя отряхнуться
И незамеченный с виски затих.
 
Она ли, та самая, певчая - фея?
Красный парик и блестящий корсет,
А обувь на негре снега белее
Чёрный цилиндр и парчовый жилет.

Кто-то ещё задаётся вопросом
Времени как им на это не жаль
Ах мне бы так спеть в свою жёлтую осень
Под старый, расстроенный, чёрный рояль.