Чистото съзнание - 03. 07. 2012

Деликатността на процеса се потвърждава често в личния опит. Изграждането на връзката между „Външното аз” и „Вътрешното аз” е дългогодишно усилие, което започва от детските години и неусетно в определен момент от живота се проявява в една или друга степен на фазите в рамките на „първия етап” на връзката. Много е трудно, много е бавно, много е деликатно. Лесно се губи, лесно се връщаш назад, лесно се получава регрес.

Освен съответното физическо себеусещане, възприятието за баланс и вибриращи импулси и енергии, които превръщат всяко физическо усилие в удоволствие и необходимост в контекста на определен стил на съществуване, друга проява е способността за визуализиране и запомняне на преживените по време на съня ситуации и приключения. Способност и състояние, които се достигат много трудно и се губят съвсем лесно. Като установено постоянно състояние със съответната регулярност, съдържание и яснота на визуализации и качество на задържане на спомените, се постига в резултат на продължителни усилия, упражнения и целенасочено желание. Състоянието лесно деградира и се губи при прекъсване на практиката и особено в резултат на емоционални сътресения, стрес, напрегнатост, неотложна умствена ангажираност и състояния на принуда за извършване на определена умствена и интелектуална дейност, свързана с тривиални и прагматични задължения, проблемни ситуации или притеснения от житейски проблеми, които лесно довеждат до загуба на „чистотата на съзнанието”.

Голямо е усещането на съжаление, когато си спомниш колко много и колко ясни светове, реалности, обстановки, ситуации, приключения, събития си визуализирал и възпроизвеждал в продължение на дълъг период от време на фона на последвалото замъгляване и регрес, при което знаеш, че е имало неща, но не можеш да видиш нищо от тях колкото и да желаеш. Просто започваш да забравяш и не визуализираш. Забравяш още преди да се събудиш. Макар и да знаеш, че си бил някъде, когато вече си буден и „осъзнат”, не виждаш нищо от приказните приключения и невероятните ситуации, които си преживял по време на другата част от своя живот.

Налага се да започнеш почти отначало. Разбира се, при наличието на скрита база от вече развити преди това способности, възстановяването ще е по-бързо отколкото първоначалното развитие до нивото на най-добрите и системни визуализации.

***

Чистото съзнание

Съзнанието ти е един генератор на идеи и прозрения. То непрекъснато попива информация и дълбоко вътре я обработва, без дори ти да си даваш сметка за този процес. Резултатът е постоянни проблясъци, идеи и предположения, които лично на теб постепенно изясняват представата за заобикалящия те свят. Твоята представа, която може да бъде съпоставена с представите на другите и тогава да се прецени доколко твоят вътрешен генератор е стигнал до ценни прозрения.

Но за да може това да се случва, ти имаш нужда от „Чисто съзнание”. Когато съзнанието ти е чисто, прозрачно, спокойно, вътрешният генератор постоянно произвежда резултати. Но чистото съзнание се съхранява много трудно. Дори когато успееш да постигнеш необходимата за неговото формиране настройка. Настройката не е достатъчна, състоянието може да бъде постигнато, но много лесно се губи. Средата, в която живеем е направо противопоказна. Ежедневните проблеми, баналните грижи, психическото напрежение и стрес, стандартните и баналните ангажименти, проблемите, които някой ти създава, безпокойството и притеснението за близките ти, служебното напрежение и ангажименти, притискането от социалната среда, ежедневният натиск, който всеки и всички се опитват да ти създадат в сбъркания ни социален ред, липсата на хармония, най-общо казано, в средата в която живеем, притесненията и грижите, които постоянно ти създават животът и хората около теб – всичко това води до загубата на твоето „Чисто съзнание”, до изключителната трудност да го постигнеш и съхраниш, до почти невъзможността да го постигнеш като постоянно състояние.

Същевременно, за да може „вътрешният генератор” да създава „идейни продукти”, е необходима съответната и разнообразна базова информация, необходимо е и допълнително продължаващо захранване със съответна информация – най-общо казано за различните аспекти на реалността, в която се намираме.

Един индийски садху, изолирал се в една спокойна среда, от дете разделил се с близките си и постигнал състоянието на „непривързаността” (като онези, които срещнах в индийския ашрам в градчето Ганготри преди да тръгна по пътеката към ледника, от който извира великата река Ганг), концентрирал съзнанието си в почитане на индийските божества и в съзерцание на величието на природата, наблюдаващ от известна дистанция заобикалящите го хора (които като цяло живеят в много по-спокойна среда), вероятно може да каже, че постига в определена степен такова „Чисто съзнание”. Но дали той ще притежава необходимата базова информация, дали ще получава необходимото допълнително продължаващо захранване със съответната информация? Ако попитате него, той сигурно ще ви каже, че притежава цялата необходима информация. Ще свърже отговора с неговата религия, с тяхната философия и с техните божества. Но не и според мен. Аз имам друго схващане относно необходимата базова информация и постоянното захранване с нова – за различните аспекти на реалността, в която „плуваме”.

Съвременната ни среда, която непрекъснато ни създава дразнители и препятствия за постигане на „Чистото съзнание” е източник същевременно на необходимата базова информация, за да може вътрешният генератор на идеи пълноценно да функционира. Две противоположни условия, при които трябва да се намери съответният баланс, да се открие необходимата техника за достигане и съхраняване на „Чистото съзнание”.

03.07.2012