Слезинка Сълзичката
Страх рассеян повсюду! И где-то во времени
искры мелкие в хаосе мчат друг за другом.
Вдруг одна залетела случайно под веко мне -
Тут же скрылась, вокруг озираясь испуганно.
Лишь солнце заходит... всегда так болезненно
являет себя нежный бисерный лик
в надежде, что ветер - такой же отверженный,
сольётся с ним в море - одно на двоих.
Но тщетна надежда... во тьме испаряется
и прячется где-то, таясь от меня.
Во мраке усталые веки слипаются,
печально сверкает слезинка одна.
Ждет Тишину... замерла, полусонная -
Знаю, тогда-то и тронется в путь,
чтоб с сёстрами слиться струящимся сонмом
и вместе в тепле безмятежно заснуть.
Сълзичката
Страхът разпилян е! А някъде в времето
прелитат сред хаоса малки искри.
Една ненадейно попадна в окото ми,
огледа се плахо и бързо се скри.
След залеза винаги... много болезнено
подава се бисерно, нежно лице -
да види дали е самотен и вятърът
и заедно да се превърнат в море.
Но няма надежда... по тъмно изтляла е
и в доби потайни се крие от мен.
Мракът умора тъче по клепачите,
а тъжна, сълзичката в този момент
очаква да дойде в постелята Тихото.
Аз зная - тогава по път ще върви
и заедно с други, подобни на нея,
за сън пременена, на топло ще спи.
Свидетельство о публикации №112070209277