Слезинка Сълзичката

      Перев. с болг. - Наталия П.

      Страх рассеян повсюду! И где-то во времени
      искры мелкие в хаосе мчат друг за другом.
      Вдруг одна залетела случайно под веко мне -
      Тут же скрылась, вокруг озираясь испуганно.

      
      Лишь солнце заходит... всегда так болезненно
      являет себя нежный бисерный лик
      в надежде, что ветер - такой же отверженный,
      сольётся с ним в море - одно на двоих.


      Но тщетна надежда... во тьме испаряется
      и прячется где-то, таясь от меня.
      Во мраке усталые веки слипаются,
      печально сверкает слезинка одна.


      Ждет Тишину... замерла, полусонная -
      Знаю, тогда-то и тронется в путь,
      чтоб с сёстрами слиться струящимся сонмом
      и вместе в тепле безмятежно заснуть.


                Сълзичката


      Страхът разпилян е! А някъде в времето
      прелитат сред хаоса малки искри.
      Една ненадейно попадна в окото ми,
      огледа се плахо и бързо се скри.


      След залеза винаги... много болезнено
      подава се бисерно, нежно лице -
      да види дали е самотен и вятърът
      и заедно да се превърнат в море.


      Но няма надежда... по тъмно изтляла е
      и в доби потайни се крие от мен.
      Мракът умора тъче по клепачите,
      а тъжна, сълзичката в този момент


      очаква да дойде в постелята Тихото.
      Аз зная - тогава по път ще върви
      и заедно с други, подобни на нея,
      за сън пременена, на топло ще спи.


Рецензии