Крадени залези
отлетя този ден недолюбен…
Стъпки пишеха думи неказани,
мракът шепнеше тихо разбуден.
А в искрите на влюбени погледи
устни жадно мълчаха – до болка –
две тела се целуваха огнени
и в съня си танцуваха волно.
Но в предела на чуждото вричане
тъжни птици земята кръщават...
Бях ли твоето смело момиче,
дето може света да взривява?
И дали още чакаш във утрото
любовта ни и страстна, и дива?
Пак ли скиташ във мислите с чувството,
че без мен всяка болка е жива?
Знам, в копнежа на залези крадени
ще остана най-верният пристан
и в номадските клади, разпалени
пак живота ти с огън орисвам...
Свидетельство о публикации №112070208439
Тоска моя закатами украдена,
День пролетел и нелюбим останется.
Словами всё, что было недосказано,
Мрак разбудить, шепча, во всю старается.
Любовь во взгляде искрой, пламенем,
Уста до боли жаждой стиснуты.
Жар поцелуев ощутив телами мы,
Вновь танцевали в снах своих неистовых
В пределах ночи, ну а там, за гранями,
Тоска земная в птичьем гомоне.
Знай, что смела я до отчаяния,
Весь мир теперь взорвать готова я.
Не уж то, до утра промедлишь ты
С любовью дикою и страстною?
Не оправдаешь чувства и мои мечты,
Умру от боли я, несчастная.
Я знаю то, что грусть в закате спрячется
И верю, что найду дорогу к пристани.
Зажженные костры огнём охвачены,
Картина жизни – яркая, лучистая...
Светлана Мурашева 23.12.2012 19:07 Заявить о нарушении