Всяка вечер се срещат
като слепи съдби...
Той - натъпкал със нещо
две пробити торби,
тя е с кожена чанта
и крещящ тоалет,
елегантно-брилянтна.
Вечер в осем и пет...
Той е вечно навлечен,
преждевременно стар -
жалко дребно човече.
Идиота клошар.
Ала сякаш му стига
тоя факт, че е жив.
И усмихнато мига,
неизменно щастлив.
Тя му хвърля монета,
натежала от пот,
после тръгва напето
към поредния скот.
А след нея остава
оня гнил аромат,
в който нощем се дави
озверелият свят.
И се хили Живота -
арогантен простак,
калкулирал доброто
до последен петак.
Все ги сблъсква нарочно
като демон жесток...
Тя - цинично-порочна,
той - целунат от Бог
Слепи съдби
© Copyright: Комедвенска Ники, 2012
Свидетельство о публикации №112070202558
Свидетельство о публикации №112070202558
Рецензии