Петко Илиев - Спасение, перевод

Видях те бяла, в ъгъла на стаята,
от плът не си, а само в мойте мисли,
усетих те, потръпнах от появата,
ти бе дошла с добро да ме орисаш.

Стоя при мен единствен миг, разпътен,
с усмивката си дни напред беляза,
Духът ли беше, или ангелът безплътен,
ти кротко гледаше и нищичко не каза.

Усещах те до себе си по пътя труден,
врати отворени, над пропасти мостове,
животът ми на сън, макар и буден,
до мен вървиш и в тъмното ме водиш.

И нищо във замяна не поиска,
нима достатъчна е чистата ми вяра,
аз с нея цял живот ще се пречиствам,
Спасението беше в мойта стая!


( перевод с болгарского Стафидова В.М.)


Я в комнате тебя увидел белую
Не плоть фантазий юношеских плод
Увидел робкую, красивую, не смелую
И не влюбился по уши не мог.

Вся наша жизнь одно сплошное фото
Когда с улыбкой, весело блестишь
И ты ли это ангел мой бесплотный
Ты почему со мной не говоришь.

Наш путь к себе порой жесток и труден
И мы уже над пропастью во мгле
Ещё чуть-чуть не будет больше буден
И темнота наступит на земле

Я ничего взамен просить не буду
Я стал на много чище и верней
И правду жизни больше не забуду
Спасенье было в комнате моей.