Йорданка Господинова. Снова - авт. пер

Автор: Йорданка Господинова, Болгария

СНОВА

Авторизованный  перевод Инессы Соколовой

Без глаз, ослепленных во гневе,
Без чувств, унесенных по ветру,
Разболтанная и без веры,
Я стала, мне кажется, пеплом.

Вернуть захотелось мне молодость
С конями на вольных просторах…
Восходы, закаты припомнились,
Цыгане в нарядных уборах.

Привиделись воспоминания.
Я здесь, и я очень далёко,
Раздетая и в ожидании,
В безлунной ночи и глубокой.

Сгорела, и вот будто в копоти
(Вопросы безумия, больно)...
Так тяжко, но нет уже робости…
С меня уже хватит. Довольно.

Наутро пришло понимание,
Вернулись пропавшие силы.
Любовь – это чуткость, внимание,
И снова просторы мне милы.


Оригинал

ОТНОВО

Йорданка Господинова, България

http://www.stihi.ru/2012/06/23/2336

Без очи, от огньове запалени,
без душа, от взривено небе,
и разкръстена…Хуквам нататък,
дето дните ми, диви коне,

ще оставят две дири към тебе…
Виж, зората на изток кърви.
Във това запокитено време
се задъхвам от неми очи…

Аз съм тук, и съм много далече,
може би  във една тишина,
като дрипа в безкрая съблечена…
В нощ безлунна пак търся сама

живи въглени в пепел помръкнала
( от въпроси до лудост боли)…
Днес изплаках мечтите си в Пъкъла,
а без тях как ще имам звезди?...

И загледана в утро очаквано,
тайно вярвам, че в новия ден,
ще намеря очите си някъде…
И отново ще имам небе.