Петко Илиев - Скрита, перевод

Не скривай тялото си, остани,
изправена до тънката завеса,
това е само първа нощ поспри,
тепърва ми засили интереса.

От мен се криеш, две очи,
отсрещният съсед към теб отправил,
заради нас пропусна да заспи,
отпиващ воайорската наслада.

Не бързай да си тръгваш, остани,
едва на половина съм се справил,
неделно, съненото  утро спи,
готов съм за поредната изява.

Отново себе си ще ти даря,
очаквам  дар от тебе да изпия,
приготвил съм завършек на нощта,
по пладне някъде ще го разкрия.

Не скривай тялото си, остани,
леглото ми е храм за двама,
олтарът в него искам да си ти,
май влюбих се, искрата пламна.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Останься здесь не надо прятать тело
Его не скроет тонкая завеса
Ты в первый раз взяла и захотела
И ничего, что ради интереса.

Твои глаза блеснули среди ночи
Сосед узрел во время променада
И он уснуть теперь уже не хочет -
Вуайерист и ты его услада

Не торопись, побудь ещё, останься
Не исчерпал я сил и вдохновений
Я б каждым утром этим занимался
Без суеты и лишних словопрений.

Как сувенир себя я предлагаю
И жду – тобой я буду напоённый
Я так старался, правда не скрываю
Падут твои стальные бастионы.

Останься здесь не надо прятать тело
Моя кровать ни чем не хуже храма
На ней горит алтарь любви не смело
Апофеоз уже не за горами.