Йорданка Господинова - Дива, перевод

ПОмниш ли, разкАзах ти веднЪж,
че е трУдно мЕн да ме обИчаш?
ТрЯбва да си мнОго сИлен мЪж,
трЪгнеш ли с любОв да ми се врИчаш…

В мОя свят покОя не търсИ,
чУжди са ми хОрските закОни.
ЧАкай ме, когАто вън валИ
и дъждЪт със вЯтъра се гОни…

И когАто, в тЕжка самотА,
мЪката в очИте ти присЯда.
Ще долИтам, мАлко ще стоЯ,
пОсле ще си трЪгвам с тишинАта…

Ще ме тЪрсиш в мЪдрия си дЕн,
в бУдните си нОщи ще ме чАкаш.
Но когАто мнОго си ранЕн,
като Огнен лЪч ще кЪсам мрАка…

От лъжИте мнОго ме болИ,
но успЯвам бОлката да скрИя.
Само нОщем Ярките звездИ
знАят как с лунАта лУдо вИя.

ЗнАм, че съм разлИчната женА,
но със тАзи лУдост съм ти вЯрна.
И такАва, дИва в любовтА,
твоя вЕчна жАжда ще остАна…

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Ты помнишь ли, мной сказано не раз -
Любить всегда нелёгкая задача
Мне мало клятв, мне мало громких фраз
Мне нужен самый настоящий мачо.

В моём мирке покоя не ищи
Ведь мне чуждЫ законы человеков
Дождись когда закончатся дожди
Когда их унесёт холодным ветром.

Когда к тебе прибудет самота
Печаль и мука застят твои очи
Меня не испугает высота
Я полечу раз сердце моё хочет.

Меня ты ждёшь уже немало дней
Ночей без лун, ночей сплошного мрака
Когда не будет ран твоих больней
Я прилечу из светлых зодиаков

Но моё сердце бедное болит
Не видишь ты – я боль свою скрываю
Луна тебе возможно подтвердит
Я о тебе волчицей завываю.

Я влюблена – нужны ли тут слова
Безумствую, надеюсь и ревную
Любовь творит, поистине дива
 И только ей я, друг мой, повинуюсь.